Микаела
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в монитора на лаптопа си. За пореден път отговаряше на имейли на служебната си поща, което караше умът му да се напряга, а очите му уморено да се присвиват. От време на време протягаше ръка към чашата със скъпо шотландско уиски, поставена на малка пластмасова масичка до него. Над палубата бе застинала необикновена тишина, нарушавана само от плясъка на вълните и крясъка на гларусите накацали по мачтата за нощна почивка. Големият басейн сияеше, облян в множество бели светлини от лампите, а повърхността на водата леко се къдреше от полъхванията на морския бриз. Не се виждаше никой наоколо. До ушите му долиташе тиха музика, съпроводена с весел смях и глъчка от корабния ресторант.
Изпращайки последн ...