18 nov 2009, 21:26

Мила Любов

  Prosa » Cartas
1.6K 0 1
6 мин за четене

Мила любов,

 

Пиша ти тези редове, за да ти оставя вечен спомен за чувствата ми към теб. Знам, че ти истински ще оцениш тяхната стойност.

      Искам да ти благодаря, че ми върна светлината в живота, за това, че ми показа какво точно значи любовта и непрекъснато ми показваш своята привързаност. Благодаря ти, че всеки един миг, в който те погледна, от очите ти струи радост и безкрайна нежност.

      Замислям се за простите неща, които ни свързват и правят връзката ни по-силнакрасотата на усмивката ти, нежността на ръцете ти, романтичните мигове при посрещането на всеки нов изгрев...

      Ти си най-уникалното и най-невероятното нещо, случвало ми се някога. Все още се събуждам сутрин и се чудя реалност ли си или просто красив сън, от който не искам да се будя. Чудя се откъде извира красотата ти, непрекъснатия чар и обаяние, на които станах пленница. Още в първата минута, прекарана с теб, разбрах, че ти си човекът, когото съм търсила и чакала.

      Без да се замислям, ти се отдавам във всичко, подарих ти сърцето си и те допуснах до душата си. Ще те обичам винаги, защото ти си слънцето в живота ми, моето малко съвършенство, моят най-голям подарък от Господ. Нека тези думи достигнат не само до очите ти, а и до душата ти. Ти си единственият човек, който ме кара да се чувствам жива. Това е смисъла на всичко!!!

 

P.S. Thank you for loving me, for being my eyes when I couldn't see, for parting my lips when I couldn't breatheThank you for loving me

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаха, кефи ме как твоето произведение е точно преди моето, мн добре си ходят.

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...