18.11.2009 г., 21:26

Мила Любов

1.6K 0 1
6 мин за четене

Мила любов,

 

Пиша ти тези редове, за да ти оставя вечен спомен за чувствата ми към теб. Знам, че ти истински ще оцениш тяхната стойност.

      Искам да ти благодаря, че ми върна светлината в живота, за това, че ми показа какво точно значи любовта и непрекъснато ми показваш своята привързаност. Благодаря ти, че всеки един миг, в който те погледна, от очите ти струи радост и безкрайна нежност.

      Замислям се за простите неща, които ни свързват и правят връзката ни по-силнакрасотата на усмивката ти, нежността на ръцете ти, романтичните мигове при посрещането на всеки нов изгрев...

      Ти си най-уникалното и най-невероятното нещо, случвало ми се някога. Все още се събуждам сутрин и се чудя реалност ли си или просто красив сън, от който не искам да се будя. Чудя се откъде извира красотата ти, непрекъснатия чар и обаяние, на които станах пленница. Още в първата минута, прекарана с теб, разбрах, че ти си човекът, когото съм търсила и чакала.

      Без да се замислям, ти се отдавам във всичко, подарих ти сърцето си и те допуснах до душата си. Ще те обичам винаги, защото ти си слънцето в живота ми, моето малко съвършенство, моят най-голям подарък от Господ. Нека тези думи достигнат не само до очите ти, а и до душата ти. Ти си единственият човек, който ме кара да се чувствам жива. Това е смисъла на всичко!!!

 

P.S. Thank you for loving me, for being my eyes when I couldn't see, for parting my lips when I couldn't breatheThank you for loving me

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хаха, кефи ме как твоето произведение е точно преди моето, мн добре си ходят.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...