24 feb 2008, 15:48

"Минало"

  Prosa
891 0 1

Хората минават покрай мен сега и какво да видят - една изстрадала душа. Без теб съм нещо, но и с теб не съм това, което искам. Не желаех да ме напуснеш, но така и жадувах да си отидеш, защото с таб се чувствах като затворник в моя собствен свят. С теб не успях да открия себе си, но и без теб не успях. Дишах чрез теб, но ти възпираше и това. Гледах през твойте очи, а всъщност не виждах това, което исках. Чувствах, че не ти си човекът за мен, но сега вече наистина не знам. Може би ти бе мъжът, благодарение на когото аз сетих любовта... Но сега всичко това е минало... Но ако някой  някога ми даде възможност да върна времето, пак бих била с теб и пак място бих избрала в твоя АД. А знаеш ли защо!? Защото любовта боли, а отминалата любов още повече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мммм... За мен ли си го писала Много е вярно! За съжаление...
    И въпреки това ужасно добро!!! Поздрави!

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...