Хората минават покрай мен сега и какво да видят - една изстрадала душа. Без теб съм нещо, но и с теб не съм това, което искам. Не желаех да ме напуснеш, но така и жадувах да си отидеш, защото с таб се чувствах като затворник в моя собствен свят. С теб не успях да открия себе си, но и без теб не успях. Дишах чрез теб, но ти възпираше и това. Гледах през твойте очи, а всъщност не виждах това, което исках. Чувствах, че не ти си човекът за мен, но сега вече наистина не знам. Може би ти бе мъжът, благодарение на когото аз сетих любовта... Но сега всичко това е минало... Но ако някой някога ми даде възможност да върна времето, пак бих била с теб и пак място бих избрала в твоя АД. А знаеш ли защо!? Защото любовта боли, а отминалата любов още повече!