24.02.2008 г., 15:48

"Минало"

893 0 1

Хората минават покрай мен сега и какво да видят - една изстрадала душа. Без теб съм нещо, но и с теб не съм това, което искам. Не желаех да ме напуснеш, но така и жадувах да си отидеш, защото с таб се чувствах като затворник в моя собствен свят. С теб не успях да открия себе си, но и без теб не успях. Дишах чрез теб, но ти възпираше и това. Гледах през твойте очи, а всъщност не виждах това, което исках. Чувствах, че не ти си човекът за мен, но сега вече наистина не знам. Може би ти бе мъжът, благодарение на когото аз сетих любовта... Но сега всичко това е минало... Но ако някой  някога ми даде възможност да върна времето, пак бих била с теб и пак място бих избрала в твоя АД. А знаеш ли защо!? Защото любовта боли, а отминалата любов още повече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мммм... За мен ли си го писала Много е вярно! За съжаление...
    И въпреки това ужасно добро!!! Поздрави!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...