Глава четвърта
Бодигардът
Цяла нощ Минчо не можа да мигне от вълнение! Ляга, става, крачи напред-назад из стаята, докато не започна да се развиделява. Тогава се мушна в банята и много време се бръсна и къпа. Все пак днес е първият работен ден и трябва да остави незабравимо впечатление у лелките, госпожите и децата в градината. Излезе освежен и застана пред огледалото. И като се започна едно ресане... Наляво бретона, надясно бретона, на път, назад... Как ли не я прави, пуста коса, но все не беше на ниво! Достигнал ръба на нервен срив, се сети за любимата си зимна ушанка. Извади я от гардероба, повдигна висящите наушници и ги завърза над нея. Нахлупи я и ахна възхитен:
-Това е! Супер съм! - и се зае с тоалета си.
Кака Яна старателно бе изгладила ухаещия на “Ленор” черен панталон, който само чакаше Минчо да скочи в него. Но капризният мъж само го изгледа скептично:
- В тази жега? Та аз ще се сваря в него! - и затърси усилено късите си панталонки.
Намери ги смачкани под леглото и след пет ...