28 oct 2025, 13:21

Миниатюрки

  Prosa
223 2 4
1 мин за четене

Безплатно е да правиш добро.

Затова е и толкова трудно!

---

Видимото за сърцето, е невидимо за

ума!

---

Животът в своята същност, е безсмислен.

Именно в това е смисъла му!

---

От обратната страна на Луната,може би,

има някой, който се чуди, защо никой не го търси!

---

,, Понякога неразбирателството между родителите,

и проблемите в семейството,както и трудното детство, водят до фатални последици

и гибелта на цели империи...!"

Учудено си мислеше Александър след битката при Гавгамела.

---

Двама приятели се срещат пет години след завършване

на гимназията:

  • Здрасти Жоре! Как си ?

  • Добре! Ожених се ! Имам две деца! А ти ?

  • Абе..аз търся идеалната жена!

След още пет години пак същата ситуация. Оня още търси

идеалната...

След още пет:

  • Здрасти Жоре! Как е?

  • Мии..децата растат. В гимназията са, а при теб?

Намери ли идеалната?

  • Намерих я.

  • И к‘во? Оженихте ли се?

  • Не! И тя търсеше идеалния мъж..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Яяяя,... някой ни е изпреварил ли, бе. колкова деца
  • Много ми харесаха.
  • Живко, ще кажа само - брилянтни миниатюрки! А това с идеалната жена и идеалния мъж направо ме разтури. В първата миниатюрка си вложил много мъдрост и си прав, макар че нали знаеш какво пише в Талмуд: "Няма добро останало ненаказано." А втората миниатюрка е истинско прозрение. Приеми искреното ми възхищение!
  • Извод? Трябва да станеш идеален, преди да търсиш идеалната. И пак няма гаранция, щото за всеки идеалното е различно. Гарантираното, обаче е-какъвто си, такъв ще те гепи. Дори без да се усетиш понякога, защото това което наистина сме, понякога не виждаме, дори ние самите. Но то излъчва вибрации и по тях ни намират онези, които те са привлекли, щото собствената пот никога не ни мирише, но.... мирише на друг.

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...