Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.
Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…
Той посегна да я прегърне, после се сепна и каза тихо:
- Извинявай… Може ли…
- Дааа… - извика тя с въздишка от очакването – Даааа…
Обаче, той беше примерен гражданин и признаваше само писаните закони, а не някакви си душевни изригвания, хаотични беснеения и страстни цунамита на хормоните…
- Извинявай… - после извади от джоба телефона си, малко прегрял от очакваното притискане на любовно разпространителните органи – Господин адвокат, мисля, че съм готов… Кога…
В този момент по алеята се чу рев на мотори и лимузина, придружавана от голям фургон, спря пред пейката. От колата слезе пълничкият адвокат, размахвайки лист хартия:
--Честито! Госпожице, може ли да подпишете съгласието за целувката? Ето – той ...