Минните поля на правилната любов

Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.

Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…

Той посегна да я прегърне, после се сепна и каза тихо:

- Извинявай… Може ли…

- Дааа… - извика тя с въздишка от очакването – Даааа…

Обаче, той беше примерен гражданин и признаваше само писаните закони, а не някакви си душевни изригвания, хаотични беснеения и страстни цунамита на хормоните…

- Извинявай… - после извади от джоба телефона си, малко прегрял от очакваното притискане на любовно разпространителните органи – Господин адвокат, мисля, че съм готов… Кога…

В този момент по алеята се чу рев на мотори и лимузина, придружавана от голям фургон, спря пред пейката. От колата слезе пълничкият адвокат, размахвайки лист хартия:

--Честито! Госпожице, може ли да подпишете съгласието за целувката? Ето – той махна с ръка и от микробуса скочиха двамина – свидетелите са тук, те ще гарантират, че вашето участие е доброволно, този отзад е операторът, който заснема процедурата, след него е инспекторът по лично-интимната проблематика, който ще завери съгласието ви…

Тя не се изненада – все пак, не беше на първа среща в живота си. Измъкна от джоба на роклята своя телефон и натисна бутона. От другата страна заиграха фаровете на три коли. От тях слязоха пълномощният й представител, семейният наблюдател, двама адвокати /момичетата имат повече територия за опазване!/, старши инспекторът от службата за охраняване на моралния морал…

Разпънаха две масички, юристите проснаха подготвените документи, влюбените ги подписаха и…

Сляха устни…

Точно за минута – както беше фиксирано в споразумението…

Тя се усмихваше щастливо, той повече. Още един риск остана назад. Размина му се и този път – правото надделя над хормоналната система…

Обаче…

Погледна я. И тя го погледна. Очите им крещяха – време е, край на сахарските нощи, жадуваха се…

Адвокатите се спогледаха. Опитни в тази област, те бяха наясно. И извадиха предварително подготвените папки…

-Искам  те… - шепнеше той зад гърба на инспектора.

- Искам те… - шепнеше тя зад гърба на старши инспектора.

- По ваша молба и взаимно съгласие – зачете единият адвокат – поднасяме ви за регистрация взаимноизгодни договори относно единичен спонтанен полов акт…

Те се гледаха и не чуваха, но представителите им внимателно следяха юридическите тънкости. Налагаше се – защото после възможен регресивен иск след някакви си 30 или 40 години можеше да доведе до големи материални загуби за потърпевшия или потърпевшата. Та неведнъж вече жена или мъж се отказваха от даденото съгласие и търсеха компенсации…

А парите са сериозно нещо, не са някакви си емоции или хормони, не са телесни течности за екстрена еднократна употреба…

- Да… - каза той.

- Да… - каза тя.

Подписаха се, не откъсвайки очи един от друг. Бързаха – защото разрешителните имаха определено времетраене – от две минути до час. Повече… След брачно-финансов договор, обаче за това се изискваше работата на цяла адвокатска кантора, отделно изчисленията на счетоводна къща и сексуална агенция…

И, хванати за ръце, се запътиха към меката морава зад пейката, разкопчавайки се в движение, под строгите погледи на четиримата свидетели, адвокатските екипи, наблюдателите от отделите за нравственост и либерален морал.

Процесията завършваха носача на презерватива и специалистката по слагането му…

Красива и нежна любовна нощ…

П.П. Отбелязах "фантастика" и "хумор", ама май и двете не са верни.

В Дания е излязло приложение

iConsent

с което любовниците СИ дават разрешение за 1 /един/ секс през следващите 24 часа.

Без получен положителен отговор - чакат те проблеми, включително затвор.