Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило. А сега няколко думи за самия човек.
Човекът се казвал Кузман Бузов, и моля читателите да не се обиждат, или си да си правят погрешни изводи, ако се сещат за някой с това име. Бузов бил около петдесетака, с рошава, но - рехава коса, леко посивял, и с ръст около средния. Средна работа - ще каже читателят, а разказвачът, понеже недочува с лявото ухо (и това е самата истина), ще се престори, че не е чул, както често прави когато не му изнася. Кузман бил семеен - оженил се в някакво минало неопределено време, но не граматическо като това тук, а съвсем реално. После му се родили и деца, но те не участват в този разказ, защото вече са пораснали и си имат собствени разкази. Жена му също не участва ...