Здравей, мило дневниче,
Пак съм аз. Днес се прибирах вкъщи след страхотно изкарана ваканция с приятеля ми в София. Мразя това чувство на пустота, когато се прибера у дома след като съм била някъде другаде за известно време и съм си прекарала чудесно. Някак си осъзнавам, че всичко започва наново – училище, учене, проблеми, скука, стрес, натоварване… Но докато се опитвах да се сместя на седалката в автобуса, чух едно дете зад мен да казва, че се страхува от паяци. Засмях се, но това ме накара да се замисля от какво аз се страхувам…
Страхувам се от това, че в днешния свят е изключително трудно някой да остане с теб въпреки всичко. Преди хората се срещат, влюбват се и прекарват живота си заедно до старини. Сега могат да са заедно с години, да се оженят, и пак да се разделят. Плаши ме това, защото ме кара да губя надежда в хората. Те непрекъснато прикриват това, което са, правят се на други и всичко само защото се опитват да задържат човека до себе си… Не мисля, че трябва да е толкова трудн ...