/Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рекичка. То отново не се огледало във водата, а бръкнало в джоба си за огледало, но не намерило нищо.
– Мамо, тате, забравил съм си огледалото, може ли да ми услужите с вашето?
Татко Слонко и мама Слонка пребъркали джобовете си, но също не могли да намерят огледало.
– И ние не сме взели, Беми – тъжно обяснил татко Слонко.
Слончето смръщило поглед и с притеснение погледнало към образа си във водата. В същия миг то изкрещяло:
– Аааа, бобър без опашка! Бобър с крила! Това не съм аз! Помощ! Звяр!
Майка му и баща му не го чули, защото били заети да оправят колата за тръгване.
Слончето Беми отново погледнало и видяло странния бобър. Вдигнало ръчичка и отражението му сторило същото.
– Хайде – викнала ...