Eia (Росица Танчева)
436 13844
16 ene 2011, 13:31

Митът за Каркасон 

  Prosa » Otros
881 0 18
2 мин за четене

 

        Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена  копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с цъфнала жълта рапица и как над главата й, във вълшебния простор, неуморно се стрелкат лястовици и подканващо чуруликат, сякаш я канят да се издигне високо в чудния безкрай. Затова още не можеше да повярва, че със самолет вече бе прелетяла половин Европа и сега беше във френския град Каркасон, на път да сбъдне мечтата си. Ето, привечер е – замъкът е облят от мистични светлини, а гласът на Мадона, която изнася концерт, подсилва виденията. Екскурзоводът, на фона на песента, увлекателно разказва историята на древното поселище, в което човешкото присъствие е започнало да прокарва своите дълбоки дири още от около три хиляди и петстотин години преди новата ера. Келти, римляни, вестготи, сарацини, франки са оставили следите си по тези места и сякаш всеки камък е скрил в себе си смайваща легенда и чудно предание. Реката Од приказно се вие, като златиста ламя, край укрепения с величествени крепостни стени средновековен град, положил древната си снага на възвишение, от което жадният взор обгръща провинцията Лангедок и гордите Пиринеи. Гласът на екскурзовода унася Елена, но тя все пак не само чувства вълшебството на обстановката, но и разбира, че през 725 година Каркасон е бил превзет от сарацините. До старата част на поселището – Ла Сите, девойката стига по подвижен мост, под който зейва озъбената паст на дълбок ров. Двойно укрепление я очаква – близо три километрови каменни стени, изпъстрени с бойни кули, наблюдателници, насечени парапети, същи зъби на чудовище, строежът на които бил започнат през седми век, а сетне все някой по нещо добавял, за да направи крепостта още по-сигурна. Ах, този чаровен екскурзовод, как умело я пренася във времето! Разказва, че през 760 година франкският крал Пипин III, наречен Къси, успял да отнеме от сарацините голяма част от южна Франция, но не могъл да превземе крепостта Ла Сите. Войниците му я обградили и с месеци не давали пиле да прехвръкне оттам. Но хората в градчето все пак били спасени от жена, от сарацинската принцеса Каркас и то -  с хитрост! Тя наредила на обградените да гладуват, а с малкото храна да угояват едно прасе и пред очите на франките, да го изхвърлят от крепостната стена. Послушали я те - метнали животното от високия каменен вал, право в краката на Пипин Къси. Той помислил, че в Ла Сите има още много запаси от храни и наредил на войската си да отстъпи. Щастливата принцеса Каркас  забила камбаните, за да оповести победата си. Оттогава започнали да наричат селището Каркасон – камбаните на Каркас. Като разказа легендата, екскурзоводът се подсмихна и пак пренесе Елена в действителността. Всъщност това било само красива приказка, а името на града го дали още римляните, през първи век преди новата ера. Но митът се хареса на Елена и тя запомни точно него. Така желаеше никога да не се предава, да вярва в чудото, да сбъдва мечтите си, въпреки всичко…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??