10 feb 2020, 8:52  

Мизантроп 

  Prosa » De humor
391 4 8
3 мин за четене
Така ме нарече някакъв на улицата. Защото не щях да се калям, докато повдигам някаква жена. Спънала се, понесла се накриво, паднала лошо на земята. Пред мен.
Да беше лято, ще се замисля. Може и да я повдигна. Ако не е много прашно. Но то – кал. Есенна нашенска кал по сами централната улица. Е, как да я вдигна и подкрепя – цял в мръсотия да стана?
Пък тоя вика – мизантроп?!
Я ти да си на мое място, да те видя…
Ама какво да го гледам. Аман от фукльовци. Отиде при жената, наведе се повдигна я. И сам се оплеска с кал. На – нали ти казах…
И защо всичко това? Заради някаква невнимателна жена. Да беше прасенце със счупен крак – да го хвана и вдигна. Барем пържоли вкусни ще има после.
Пък то…
Не, не може да се вярва на хората. Знам си го. И никога никому за нищо не вярвам. Особено на близките ми. Не им вярвам и винаги очаквам нещо лошо от тях. Поради което рядко съм разочарован. Оказва се все предусетено…
Като на кино. От харпии и горгони, от вещици и фурии, във филмите на ужасите се стряскат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??