Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички ме харесаха и... едва ли не трябваше да се женим тия дни. Майка, като го видя и хлъцна, а и той така умееше да говори, че може да замая почти всяка жена. Но защо и мен? Бях му казала, че не съм ходила на бар. Готово. Идва нашето момче и моли майка да ме вземе от нас в девет вечерта и да ме върне на другия ден по обед. Казва й да не се притеснява, че всичко ще бъде наред. Майка си припада от щастие, че ще излизам с толкова галантен кавалер.
Отиваме на бар. Сервират ми, поканил е и приятели да ни е по-весело. След бара отиваме на гости в Бояна. Хората се грижат да ни е добре, а той е мил, мил, та и отгоре. Пита ме дали ми е добре, а аз му отговарям: „Много ми е тъпо!" След няколко дни ме води на гости на други приятели. Цяла вечер се грижи за мен, а аз пак - „Много ми е тъпо!" Къде ли не ме води, какво ли не прави за мен, само и само да ми угоди - нищо. Аз си повтарям като развален грамофон: „Много ми е..." И като се ядоса това момче и като ми викна: „ Какво искаш ти? Опитвам се да ти угодя, но май ти самата не знаеш какво искаш! Знаеш ли какво? На тъп човек винаги и навсякъде му е тъпо!!!" Е, заслужих си го, но и се замислих яко. От този ден девизът ми стана: "Където съм аз, там е хубаво!!!" От тогава се чудя на някои хора, като кажат: „Много ми е скучно, ела за да..." Ма как ще ти е скучно? Дори да съм сама, което ми се случва рядко, си намирам такива занимания, че даже не ми стига времето. Много често на сбирки ни викат мен и моята приятелка Надя. „Елате, защото без вас не е весело!" И ние летим. Защо бе, хора, някой трябва да ви прави весело, направете си го сами! Ама-ха!!! А, някой звъни, ще трябва да приключвам, защото пак ще летя. Защо не станах клоун?!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados