Говорим си с Романтика по телефона. Хилиме се. Разказвам му как вчера съм се похвалила на Мая, че съм спечелила кастинга за главна мъжка роля в пиесата на нашето село Откровеново. Само при едно условие, трябва две седмици да не си бръсна мустаците. Аз даже реших да си засека катинарче, защото много ми отива. Няма да пиша по колко пъти се чувам с Мая, защото аз толкова и досаждам, че ще отидат четири-пет страници. Ще си стане цял роман.
Разказвам му за любимото ми радио. Опънала съм се и си пия кафето. Пъхнала съм си слушалките на устройството „свободни ръце", защото докато си говорим, ръкомахам. Като че ли той ме вижда, ама карай да върви! Малката се събужда и влиза при мен в хола. Още е сънита. Протягам към нея ръце и й казвам:
- Ела при мен! Ела да те гушна! Искаш ли да си легнеш до мен?
- На... мен ли... говориш?!
- Не, та какво ми казваше?
Гушвам малката. На вратата се звъни. Отварям. Мама. Кимам й да влиза и продължавам да говоря с Ицо. По едно време започвам да се хиля като луда, тоест като мене си. Защото схващам какво се е получило - „Ела, при мен, нали?" Майка ми започва да ми нарежда:
- Защо спря бе, Ице?
Та, мисълта ми беше, за да не се получават такива конфузни ситуации, си включвайте видеокамерите на телефоните, за да се вижда за какво иде реч. При една видеовръзка ще се вижда на кого говориш, кой влиза и излиза. Лошото е, че преди това трябва да се срешиш, за да изглеждаш добре. А аз си бях още по нощница и чорлава, ама говорех почти като че току-що съм излязла от фризьор. Какво да правя като съм артистична. Но си мисля и друго. Я да бях на двайсет и пет, нямаше да дофърчи ли? И адреса щеше за нула време да намери, ама като съм лекомислена. Абе кажи, че си млада, но си имала трудно детство, а аз всичко си казвам. От това си патя. Сега ще почна да казвам, че съм на седемдесет, но ми е правена „Пълна промяна", та дано ми кажат, че изглеждам добре за възрастта си.
Ице, другия път като ти звънна, ще се среша, обещавам ти! Ако знаеш колко добре изглеждам сресана! Но това е нова тема.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados