Много романтичен разговор
Говорим си с Романтика по телефона. Хилиме се. Разказвам му как вчера съм се похвалила на Мая, че съм спечелила кастинга за главна мъжка роля в пиесата на нашето село Откровеново. Само при едно условие, трябва две седмици да не си бръсна мустаците. Аз даже реших да си засека катинарче, защото много ми отива. Няма да пиша по колко пъти се чувам с Мая, защото аз толкова и досаждам, че ще отидат четири-пет страници. Ще си стане цял роман.
Разказвам му за любимото ми радио. Опънала съм се и си пия кафето. Пъхнала съм си слушалките на устройството „свободни ръце", защото докато си говорим, ръкомахам. Като че ли той ме вижда, ама карай да върви! Малката се събужда и влиза при мен в хола. Още е сънита. Протягам към нея ръце и й казвам:
- Ела при мен! Ела да те гушна! Искаш ли да си легнеш до мен?
- На... мен ли... говориш?!
- Не, та какво ми казваше?
Гушвам малката. На вратата се звъни. Отварям. Мама. Кимам й да влиза и продължавам да говоря с Ицо. По едно време започвам да се хиля като луда, тоест като мене си. Защото схващам какво се е получило - „Ела, при мен, нали?" Майка ми започва да ми нарежда:
- - Това сложи в хладилника... това е...
- - Чакай малко! - казвам на майка. Тя млъква, ама и Ицo мълчи.
- Защо спря бе, Ице?
- - Е, нали каза: "Чакай малко"
- - Ох, не на теб, на майка. Ице, изоставям те, че майка и малката ме гледат в очичките и чакат да им обърна внимание. Ще ти се обадя по-късно. - Ицо ми казва нещо от рода: „ По-добре прелъстен и изоставен", а аз довършвам: - Повярвай ми, по-добре прелъстен и изоставен, отколкото започнат и недовършен! Айде, Ице, чао за сега! И удрям червена слушалка.
- Кой е този Ицо?
- Едно приятелче. Много е готин!
- Мъжът ти знае ли?
- Е, може ли той да не знае. И да не знае, сега ще му кажеш.
- То не че нещо, ама... На колко е години?
- Майко!!! Интервю за зелена карта ли ще ми правиш? Говорила съм ти за него. Това е момчето, което... Не това, дето говори с морето, а дето ти го покани със семейството му на пелмени.
- А, добре. Нищо не съм казала.
- Ти ли нищо не си казала?! И много ясно, че знае, нали миналия път като говорих с момчето, моят седеше до мен и ето на - виж, нямам синини.
- Светлана, не се шегувай се със мене си. - - Какво не се шегувай се. Вие не ми давате дума да продумам с някой друг. Мъжът ми и той: "Пак ли ще говориш?" Децата същите като него, как не се метнаха на мен - свестни?
Та, мисълта ми беше, за да не се получават такива конфузни ситуации, си включвайте видеокамерите на телефоните, за да се вижда за какво иде реч. При една видеовръзка ще се вижда на кого говориш, кой влиза и излиза. Лошото е, че преди това трябва да се срешиш, за да изглеждаш добре. А аз си бях още по нощница и чорлава, ама говорех почти като че току-що съм излязла от фризьор. Какво да правя като съм артистична. Но си мисля и друго. Я да бях на двайсет и пет, нямаше да дофърчи ли? И адреса щеше за нула време да намери, ама като съм лекомислена. Абе кажи, че си млада, но си имала трудно детство, а аз всичко си казвам. От това си патя. Сега ще почна да казвам, че съм на седемдесет, но ми е правена „Пълна промяна", та дано ми кажат, че изглеждам добре за възрастта си.
Ице, другия път като ти звънна, ще се среша, обещавам ти! Ако знаеш колко добре изглеждам сресана! Но това е нова тема.
© Светлана Лажова All rights reserved.
