Много съм разсеяна
2 мин за четене
Аз бях добра ученичка, завърших с три и петдесет и нещо. Не помня и колко. На мен това ми е проблема - не помня, все забравям. Като малка майка като ме прати за хляб и прах за пране, аз се връщам с шоколад и бонбони, не помня бе, не го правя нарочно. Спряха да ме карат да пазарувам.
Веднъж се запознах с един мъж и той ме пита: "Искаш ли да те водя на ресторант и после да ходим у нас да свършим една хубава работа?" Викам си, тоя сигурно много ме е харесал и може даже да ми иска ръката, щом ще ме води у тях. И нали съм добра, вместо да му харча парите от сега, му казах: "Айде направо да идем у вас, ти ще ме почерпиш кафе." Много се зарадва, да ти кажа. А аз си мисля, сега ще му взема акъла на това момче. И като влезнахме, аз още от вратата запретнах ръкави и като почнах... Първо измих прозорците, после пода, избърсах и прахта навсякъде. Викам му: "Айде, слагай кафето!" А той ми каза, че за друго не е останало време, защото жена му след малко ще се прибере от работа. Добре де, защо живее с нея като не е добра домакиня, а ми кажи?!
Друг път пък, един пак така ме покани. Викам си, тоя път няма да мия и да чистя като луда. Той па направо от вратата за краката, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. И дай, дай, неколко пъти. По едно време като погледна часовника ми вика: "Бързо, че жена ми ще си дойде всеки момент!" Е, тая като не му дава, що не се разведе?! Нищо не разбирам. Само се ядосвам, като ми се случи веднъж, аз втория защо първо не го попитах дали е женен? Но трети път няма да се излъжа. Но нали ти казвам - много забравям. За какво ти го разказвам това? Няма значение, разговор да става.
А ти по какъв повод ме черпиш, празник ли имаш? Да си призная, за пръв път пия такова с маслинка вътре. Много хубаво, бе! Утре ще се похваля на приятелката ми, че си ме черпил питие с вечеря, щото това ми е трета маслинка вече, а аз съм на диета. На оризова диета съм, ако ме питаш. Много е лесна, можеш всичко да ядеш, само ориз - не. Благодаря ти, забравих как се казваш. А не си ми казал още?! А ти тогава откъде знаеш, че всички ме наричат за по-кратко Маце? Сега искаш да ме водиш у вас?! Много си гостоприемен! И даже си галактич... галантери... Сетих се - галантен! Аз казах ли ти, че много забравям? Не, не е от пиенето, разсеяна съм. Тръгваме ли вече, чакай да си го допия? Май трябваше да те питам нещо, ама айде като се сетя.
Веднъж се запознах с един мъж и той ме пита: "Искаш ли да те водя на ресторант и после да ходим у нас да свършим една хубава работа?" Викам си, тоя сигурно много ме е харесал и може даже да ми иска ръката, щом ще ме води у тях. И нали съм добра, вместо да му харча парите от сега, му казах: "Айде направо да идем у вас, ти ще ме почерпиш кафе." Много се зарадва, да ти кажа. А аз си мисля, сега ще му взема акъла на това момче. И като влезнахме, аз още от вратата запретнах ръкави и като почнах... Първо измих прозорците, после пода, избърсах и прахта навсякъде. Викам му: "Айде, слагай кафето!" А той ми каза, че за друго не е останало време, защото жена му след малко ще се прибере от работа. Добре де, защо живее с нея като не е добра домакиня, а ми кажи?!
Друг път пък, един пак така ме покани. Викам си, тоя път няма да мия и да чистя като луда. Той па направо от вратата за краката, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. И дай, дай, неколко пъти. По едно време като погледна часовника ми вика: "Бързо, че жена ми ще си дойде всеки момент!" Е, тая като не му дава, що не се разведе?! Нищо не разбирам. Само се ядосвам, като ми се случи веднъж, аз втория защо първо не го попитах дали е женен? Но трети път няма да се излъжа. Но нали ти казвам - много забравям. За какво ти го разказвам това? Няма значение, разговор да става.
А ти по какъв повод ме черпиш, празник ли имаш? Да си призная, за пръв път пия такова с маслинка вътре. Много хубаво, бе! Утре ще се похваля на приятелката ми, че си ме черпил питие с вечеря, щото това ми е трета маслинка вече, а аз съм на диета. На оризова диета съм, ако ме питаш. Много е лесна, можеш всичко да ядеш, само ориз - не. Благодаря ти, забравих как се казваш. А не си ми казал още?! А ти тогава откъде знаеш, че всички ме наричат за по-кратко Маце? Сега искаш да ме водиш у вас?! Много си гостоприемен! И даже си галактич... галантери... Сетих се - галантен! Аз казах ли ти, че много забравям? Не, не е от пиенето, разсеяна съм. Тръгваме ли вече, чакай да си го допия? Май трябваше да те питам нещо, ама айде като се сетя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Веселко е при теб, Прекрасна 
