Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност
-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен?
-Казах на едно момче,че е странно,но това беше в смисъла на готин.
Тази дългокрака,дългопиеща и дългоотвратителна кобра започна свръхчовешки да ме дългодразни, или по-скоро да ме адски нервира.Тя беше от онези отвратни жаби,които знаят,че не знаят нищо,но въпреки нищото си придават свръхважностна физиономия и на интервютата за работа повечето хороподобни я смятат за страшна работоалкохоличка,каквато тази змия не беше.Просто защото змиите не пият,доколкото съм свръхинформиран по адски важните въпроси,които задават на свръхтъпоъгълните участници в почти всички,мислещи се за свръхгледаеми телевизионнорадиационни гамафон игри.
И все пак,разговаряме си за страннопреминаващата ми среща с една ...