henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
Dec 21, 2004, 4:07 PM

Многопластов,многодълъг разказ за края на една странност 

  Prose
1499 0 3
1 мин reading
Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност


-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен?
-Казах на едно момче,че е странно,но това беше в смисъла на готин.
Тази дългокрака,дългопиеща и дългоотвратителна кобра започна свръхчовешки да ме дългодразни, или по-скоро да ме адски нервира.Тя беше от онези отвратни жаби,които знаят,че не знаят нищо,но въпреки нищото си придават свръхважностна физиономия и на интервютата за работа повечето хороподобни я смятат за страшна работоалкохоличка,каквато тази змия не беше.Просто защото змиите не пият,доколкото съм свръхинформиран по адски важните въпроси,които задават на свръхтъпоъгълните участници в почти всички,мислещи се за свръхгледаеми телевизионнорадиационни гамафон игри.
И все пак,разговаряме си за страннопреминаващата ми среща с една идиотоподобна,но според някои мъжеобичащисекса и града почтена дама.
-Но това съм аз-казах,изправяйки миглите на ръцете си с опашка.
-Добре.Сега можеш да се махнеш от тук-изръси безрасово и безрасъдно,обиждащо и съскащо,тази невероятна приятелка на едночасовия филм.
 Някакъв кракоподобен шут ме изрита и аз умрях, не познал любовта.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??