23 ago 2023, 19:07

Мога

  Prosa » Relatos
511 1 0

Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мокреха дрехите и се сливаха с потта.
Минутите се нижеха като броеница, смразяващ бе викът ми към стъклото. Полуотворен прозорец, алени капки кръв. Желаех да усетя болката, за да махна унижението, стъклото бе разрязало дланта ми. Капки пот, много кръв и безпризорно е сърцето, опитва се да се спаси. Кръговрат на мисълта и тиктакащ часовник.
Косите, дълги и непослушни, триеха несгодите. Устните ми бяха толкова сухи. Болката принизи тялото, но изтри сълзите ми.
Всяко ново начало е трудно. Можех ли да продължа сама?...
Ден, не е като вчера. Краен хоризонт и воля на пълни обороти.
Глътка въздух. Тишината е крило на вятъра.
Мога! 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...