23.08.2023 г., 19:07

Мога

508 1 0

Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мокреха дрехите и се сливаха с потта.
Минутите се нижеха като броеница, смразяващ бе викът ми към стъклото. Полуотворен прозорец, алени капки кръв. Желаех да усетя болката, за да махна унижението, стъклото бе разрязало дланта ми. Капки пот, много кръв и безпризорно е сърцето, опитва се да се спаси. Кръговрат на мисълта и тиктакащ часовник.
Косите, дълги и непослушни, триеха несгодите. Устните ми бяха толкова сухи. Болката принизи тялото, но изтри сълзите ми.
Всяко ново начало е трудно. Можех ли да продължа сама?...
Ден, не е като вчера. Краен хоризонт и воля на пълни обороти.
Глътка въздух. Тишината е крило на вятъра.
Мога! 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...