Черното куче, беше кафяво, но от това разстояние изглеждаше черно, може би защото беше мокро и караше козината му да лъщи в тъмен оттенък.
То гледаше тъжно. Такава си му беше физиономията. Един път не видях да се усмихне.
Около него се носеше миризма на мокро куче.
Миришеше на стара ръждясала ламарина. Всички кучета миришат така когато се намокрят.
Кучетата, по принцип и по специално това, намираше голямо удовлетворение да лежи по средата на черния селски път, точно до локвата, а дъждът да се сипе отгоре му в порив след порив. То или не го виждаше, или бе решило да не му обръща никакво внимание.
Само вдигна крак като ме видя и започна да се ближе между чатала в знак, колко сме си близки.
Доближих се до него, погалих го по мократа козина, после го стиснах по-силничко около врата, почесах го тук, там, и играта започна.
Тия животни са като деца, или децата са като животните, не знам, но кучетата бързо се разиграват, и после също като децата е много трудно да ги укротиш.
То беше улично, и ...