Трета глава

Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се радваше на прекрасната Есен. Наоколо се стелеше пъстроцветен килим от листа.

Малко черно коте се бе скрило под стряхата и зъзнеше. Спомняше си отминалите топли, летни дни с тъга. Теди. Изпи поредната глътка от горчивото си кафе. Затвори очи в очакване ритмичното пулсиране в слепоочията ѝ да спре.

Вътре в креватчето си, спеше Ангел. Усетил тревогата на майка си, той не мигна тази нощ. Сякаш изпитваше смътен страх, че ако затвори очи дори за миг, ще загуби майка си. Калин така и не се прибра. Теди го чакаше с тревога. Когато той не дойде, усети облекчение каквото никога не бе чувствала до този момент. В главата ѝ се блъскаха хиляди мисли. Сърцето ѝ бе свито от смътен страх.

Бе решила, че е време да си тръгне. Не искаше да живее така повече. Страхът, че ще загуби Ангел обаче я вцепеняваше. Цяла нощ се взираше в мъничкото му личице. Опитваше се да запамети в съзнанието си всяка една любима черта, за да ги намери по-късно. В този момент реши, че ще избяга с него- някъде далеч. Там, където Калин нямаше да ги намери.

Втурна се в стаята. Извади един голям куфар и сложи най-необходимите неща на двамата. Сърцето ѝ препускаше от вълнение, както в първият миг, когато бе видяла Калин. Сега обаче изпитваше радост, че ще бъде много далеч от него скоро.

Точно тогава входната врата се отвори. Вцепенена, Теди замръзна на мястото си, неспособна да помръдне. Миг по-късно в стаята влезе Калин. Втренчи безизразен поглед в съпругата си. Приближи се до нея. Грабна куфара и изсипва дрехите на земята. След това отново го постави на леглото и процеди през зъби:

- Ти можеш да си вървиш. Вече казах, че детето няма да ходи никъде.

Теди го изгледа невярващо. Понечи да каже нещо и точно тогава той я удари. Болка и срам заляха тялото ѝ. Сълзите закапаха от очите ѝ горещи, изгарящи.

- Аз оставам с Ангел. Няма да го изоставя никога. Чу ли ме?- изкрещя Теди.

Последва нов шамар по-силен от предишния. След това още един и още един. Теди се свлече на леглото. Закри лице с ръцете си в опит да се защити. Чу пронизителното пищене на детето си, което извади Калин от яростта му. Той прокара ръка през косата си. Изхвърча от стаята и затръшна вратата след себе си.

Теди чу завъртането на ключа в ключалката. Осъзна, че бе затворник на мъжа, който до вчера така безумно обичаше. Заплака горчиво. Навън есенното слънце бавно пробиваше път през сивите облаци. Животът продължаваше своя безспирен ход.

В притихналата утрин с дъх на бор, Теди седеше на терасата и се взираше в поруменелият от свян изгрев. Главата и пулсираше от поредната безкрайна, безсънна нощ. Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Хладният, сутрешен въздух изпълни дробовете ѝ, успокои умореното ѝ съзнание. Пое с пълни гърди ароматът на дъжд. В този кратък миг, Теди можеше да помисли за всичко онова, което ѝ се случи.

.............

В притихналата утрин с дъх на бор, Теди бе седнала на терасата и се взираше в поруменелият от свян изгрев. Затвори очи и си пое дълбоко въздух, като усети как сутрешния хлад нахлува в дробовете ѝ. Познатият от детството мирис на дъжд, я караше да се чувства сякаш отново се бе върнала там в бялата къща. Сякаш чу в далечината баба ѝ да я вика за закуска. Една сълза се откъсна от затворените й очи и направи следа по поруменелите ѝ от студа страни. Как само бленуваше да се върне там, където е била щастлива.

В този миг чу изщракването на ключа в ключалката. Видя пред себе си едно малко, сиво врабче и протегна ръка да го докосне. Искаше да си вземе частица от неговата свобода и да я скрие там някъде дълбоко в сърцето си. Малката , сива топлина отлетя и я остави сама тук, затворена в собствените си мисли, които объркано се блъскаха в главата й. Усети смътен страх от съпруга си, омразата трайна се настани в сърцето й. Там не бе останала дори и най-малката частица любов към него. Усети осезаемото му присъствие зад себе си. Сърцето й заби лудо, а косъмчетата на врата й настръхнаха.

Обърна се и усети натрапчиво дъх на алкохол, погледът му бе замъглен. Гледаше я предизвикателно, в очите му си четеше насмешка. Не каза нищо, просто стоеше там и я гледаше. Мълчанието я подлудяваше, ръцете й се изпотиха от очакването. В този миг, Теди чу плачът на Ангел. Понечи да мине покрай Калин, но той я сграбчи и я притисна към себе си. Теди направи опит да го отблъсне, като постави ръце на гърдите му. Сърцето й биеше лудо, от очите ѝ се стичаха сълзи. Калин се наведе над нея и прошепна в ухото й:

- Вие сте мои, аз няма да ви пусна никога. Чуваш ли ме?

Теди изхлипа тихичко и прошепна:

- Пусни ме.

Блъсна го силно и залитна. Хвана се за перваза на балкона. Погледна надолу с ужас. Само още крачка назад и щеше да падне на паважа. Една мисъл се загнезди в съзнанието ѝ: „Тогава поне щях да съм свободна.“ Едно тъмно създание, сякаш стоеше там до нея и държеше ръката ѝ. Тихичко шепнеше в ухото й, бе обвило студените си пръсти около сърцето ѝ. Теди усети ледената решимост да пулсира във вените й.

Калин я гледаше със замъглен поглед. Приближи се към нея и я притисна към парапета. Студеното желязо се врязани дълбоко в плътта й. Той приближи устни към ухото й и просъска:

- Не те обичам. Кога ще се махнеш от тук.

- Не отивам никъде без детето си- отговори Теди.

Блъсна го силно с две ръце и той падна на земята. Погледът му се замъгли от ярост и той се изправи и се втурна към Теди. Тя се отмести от перилата. С ужас видя как Калин полетя надолу. Чу се тъп удар, когато се удари в паважа. Тя гледаше безжизненото му тяло втренчено, неспособна да откъсне очи от него.

Пронизителният плач на Ангел я извади от унеса. Теди се втурна вътре. Извади куфарите и натъпка багажа, който снощи съпругът й бе изхвърлил на земята. Облече синя блуза и дънки. Бързо прегърна Ангел и се завтече към входната врата. Натисна дръжката и с облекчение установи, че бе отключено. Излезе навън, а градът все още спеше. Мина покрай безжизненото тяло на съпруга си и изхвърча на улицата. Вече отвън, Теди си пое дълбоко въздух. Свободата, която усети в този миг я замая. Стисна силно Ангел в прегръдките си и спря първото такси, което се зададе по улицата. Влезе вътре. Шофьорът бе възрастен мъж с прошарена коса. Очите му бяха уморени и той се взираше в младата жена от огледалото на колата.

-Карай към гарата.- отвърна решително Теди.

Колата потегли, а сълзите започнаха да се стичат по бузите на Калина. Тя притисна Ангел близо до сърцето си и заплака тихо за доскоро любимият мъж, който лежеше безжизнен на пътеката пред дома си. Оплакваше безвъзвратно загубената си любов. Не бе сигурна дали щеше да успее да плати цената на свободата си.

Следва продължение