Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се радваше на прекрасната Есен. Наоколо се стелеше пъстроцветен килим от листа.
Малко черно коте се бе скрило под стряхата и зъзнеше. Спомняше си отминалите топли, летни дни с тъга. Теди. Изпи поредната глътка от горчивото си кафе. Затвори очи в очакване ритмичното пулсиране в слепоочията ѝ да спре.
Вътре в креватчето си, спеше Ангел. Усетил тревогата на майка си, той не мигна тази нощ. Сякаш изпитваше смътен страх, че ако затвори очи дори за миг, ще загуби майка си. Калин така и не се прибра. Теди го чакаше с тревога. Когато той не дойде, усети облекчение каквото никога не бе чувствала до този момент. В главата ѝ се блъскаха хиляди мисли. Сърцето ѝ бе свито от смътен страх.
Бе решила, че ...