Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка вечер досега. Но нещо ми липсваше и реших да прибавя лъжичка мед и щипка канела. Отпих от чудната напитка и сякаш амброзия ме изпълни с нова, божествена сила. До сутринта в главата ми вече беше забъркана каша. Спомени, реалност и фантазия бяха събрали за мен малките чудеса на деня и чаках само някого, на когото да ги разкажа.
Събудих се по-весела от всякога и веднага се втурнах да търся розовите си детски очила с форма на сърца. Погледнах през тях, но не издържах и минута. Слънцето не ме заслепяваше с усмивката си, белите пухкави облачета, пръснати сред синия лазур, не бяха същите. И всичко беше розово - светло и тъмно, но само розово. Тогава захвърлих старите си очила и излязох от вкъщи, з ...