12 abr 2012, 23:11

Моят убиец и моят спасител

967 0 2
1 мин за четене

   Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенна вечер е различна, вълшебна...
   Една частица от душата ми е щастлива. Тя се наслаждава на прекрасната гледка и се радва на живота. Помага ми да се отърся от грижите и ме кара да се усмихна. Ала другата... Тя умира. И защо?! Заради него! Аз отново му повярвах; потънах в по-черните от нощта очи и в онова лице, което виждам в съня си...
   Ето - той е до мен. Този, който малко по малко краде живота ми. Той се доближава до врата ми, сякаш иска да ме целуне... но само аз зная тайната на целувките му. Усещам ледения дъх, усещам смъртта. Не съм уплашена - напротив - всичко изглежда толкова просто. Само едно, на пръв поглед нежно докосване, може да ме убие... Ала мисълта, че с него ще прекарам последния си миг е тъй сладка и опияняваща.
   И ето - вече лежа, повалена на земята. Погледите ни се срещат. Неговият е толкова чист и същевременно неясен, както винаги... Ала моят гасне. Усещам как ръцете му докосват устните ми... Това е той - моят убиец и моят спасител; един от воините на нощта; един от многото, но единствен за мен...
   Чувствам топлината на собствената си кръв. По врата ми се стичат две струйки от питието на моя убиец, а самият той вече не гледа мен. Гледа тях... Но аз не съжалявам, че издъхвам; не съжалявам, че той предпочита кръвта ми, вместо мен самата... Защото знам, че това е ТОЙ и няма как да го променя... Мога само да бъда щастлива, че през последните ми дни на Земята сърцето ми биеше само за него... И заради него сега спира да бие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро, поздравления, умееш да пишеш
  • Тук фантастиката има особено очарование...
    Хареса ми, Славея!!!
    И пак докосна душата ми!
    Благодаря ти!!!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...