Днес държах ръката на приятелката си и тя ми каза, че моята е топла. Отидох при нея, за да ù помогна, за да я подкрепя, но тези думи ме върнаха на едно друго място. В една стая, в която той държеше ръката ми и я топлеше. Стая, в която толкова пъти отивах с трепет, стая, в която ми беше толкова хубаво, и в която от толкова време жадувах отново да отида… Просто една обикновена стая, в която ние бяхме сами и която ставаше необикновена, щом влезехме в нея, водени от едни нови, непознати чувства. Чувства непонятни и необясними за мен.
Но тази ръка държеше моята толкова силно и същевременно толкова нежно… Тази ръка топлеше моята, но в същото време сгряваше и душата ми. Това беше Неговата ръка. Човекът, който можеше с едно леко докосване да запали в мен онзи огън, който можеше само да ме погледне с онзи копнеж и да ме прегърне с цялата нежност на света и да обезсмисли всичко. Всичко, което някога съм искала, за което съм се борила, всичко изчезваше в онази чудна стая, в която съществувахме са ...