17.06.2009 г., 22:33

Моята студена приказка

1.1K 0 1
2 мин за четене

 

 

   Днес държах ръката на приятелката си и тя ми каза, че моята е топла. Отидох при нея, за да ù помогна, за да я подкрепя, но тези думи ме върнаха на едно друго място. В една стая, в която той държеше ръката ми и я топлеше. Стая, в която толкова пъти отивах с трепет, стая, в която ми беше толкова хубаво, и в която от толкова време жадувах отново да отида… Просто една обикновена стая, в която ние бяхме сами и която ставаше необикновена, щом влезехме в нея, водени от едни нови, непознати чувства. Чувства непонятни и необясними за мен.

   Но тази ръка държеше моята толкова силно и същевременно толкова нежно… Тази ръка топлеше моята, но в същото време сгряваше и душата ми. Това беше Неговата ръка. Човекът, който можеше с едно леко докосване да запали в мен онзи огън, който можеше само да ме погледне с онзи  копнеж и да ме прегърне с цялата нежност на света и да обезсмисли всичко. Всичко, което някога съм искала, за което съм се борила, всичко изчезваше в онази чудна стая, в която съществувахме само ние двамата и този огън помежду ни. Там нямаше никой, там имахме цялото време на света само за миг… Но този миг отлетя!

   Защо се получава така? В един прекрасен миг имаш всичко, а в следващия го губиш така безвъзвратно, сякаш никога не си го имал. Винаги съм вярвала в приказките. Исках да вярвам, че ще дойде моят принц и ще ме събуди от моя дълъг сън, от моя кошмар, че ще ме спаси от проблемите в живота. Но всяка спяща красавица се събужда и осъзнава, че всеки принц, било то и най-прекрасният, все някога се оказва жаба, и колкото и да я целуваш, тя никога отново няма да се превърне в принц, защото това не е приказка, това е животът. А в живота, в който живея, когато някой те разочарова, когато някой се превърне в “жаба”, трудно, дори и да искаш, може отново да го погледнеш със същите очи…

    Иска ми се той отново да ме докосне и да ме стопли. Искам отново да запали онзи огън в мен. О, какво не бих дала! Но просто не става. В моята приказка хората просто се отдалечават, отчуждават се  и вече няма огън, да, може би има искра. Малка искра, останала в мен, но тя вече не може да ме стопли. Дълго време вярвах,че е достатъчно малко, за да се разгори отново, за да се превърне искрата в огън. Но не може… Малко любов никога не стига, една целувка не е достатъчна, за да се превърне жабата в принц и Спящата красавица ще пролее една последна сълза, защото колкото и да не ми се иска, това не е приказка със щастлив край и моята ръка ще остане студена за него, той не ще може вече да я стопли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки, който търси - намира, и който иска - получава, важното е да не се губи вяра в доброто и хората. То, много жаби няма да станат принцове, (а жабите са твърде много), но все още се срещат принцове. А принцовете търсят принцеси...

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...