Муха

              Вампир!!...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!... С него, без него, явно - нищо не помага! Ни-що! Нищо! Няма такъв вампир... Наистина, почнах да се чудя... дали пък не е някакъв генно модифициран екземпляр?! Отвън да прилича на вампир, а иначе да си е най-обикновена змия с един зъб. Всъщност е чене! Защото си личи. Плътен е макияжа, но времето припкало, припкало навсякъде и нарисувало подводни светове. Вярно, на три месеца я опъва тази кожа...По-скоро я сменя. Змия тогава ще да е. Но и вампирът не е разпознаваем отведнъж. Храни се манипулативно и тайно, а ти се чудиш- къде ми отиде енергията?!!... Виж, змията си е змия! Съска и пълзи. Ясно, не е вампир. Змия е! Жалко за инвентара... Нищо де, може да потрябва... Но това не е просто змия, това е континентален тайпан! Казват й „свирепата змия“, макар че е едно спокойно и неагресивно влечуго. Обаче, приклещиш ли го, вкарва ти мощен невротоксин! Сто милиарда нервни клетки ти заминават за добро утро! Отровата й била полезна за оцеляването. За нейното оцеляване! Значи, майката Природа като те бележи и край!...Обаче, нещо не се връзва. Тайпанът живее далече от населените места... А случаят тук е съвсем човещинарски. Господ даже е излял благословията си и ние сме рекли - Амин, дай, Боже! И сега?! Въпросът е прост. Като всички естествени неща в живота. Какво се прави, когато ти кацне конска муха на динята? Махаш с ръце?! Правиш се, че не я забелязваш??... Или направо я размазваш! С един удар! Шляяяяп! Така де, какво прави на твоята диня или на челото ти... Вика, естествено! Вика, ела ме убий!  То никога не е късно да убиеш една конска муха, ама пък и тя има право на живот, нали? И коя съм аз, че да я убивам. А и после друга ще дойде. Това с убийството решава проблема на ниво няма муха - няма проблем. Но не го решава генерално. Напротив. Създават се куп други проблеми. Например, ако не си убиец по природа, после ще ти тежи на съвестта. Ако разполагаш с излишна. А и тя свършва в един момент, съвестта имах предвид... А конските мухи – никога! И тогава? Динята! Знаех си... Сладко, сочно, червено, вкусно, узряло... Динята съдържа до деветдесет процента вода, точно колкото и човешкия мозък... И смуче ли, смуче. Добре, ама това е мойта диня. Може да е от стария модел. Със семки. И дебела кора. Но си е мойта диня. Сега вече има и без семки. И без глутен. И без мазнини. И без всичко правят вече... А моята... моята си е баш от някогашните. Тогава е логично. Мухата е стара, динята е стара, има някакво съвпадение на обстоятелствата. Единственото, което ме тревожи е, че динята е всичко, което имам. И ако ми кацне още веднъж, ще й видя сметката! Решила съм го! Ако ще да е от кралската конска порода. В крайна сметка, всичко се прощава. Ще кажа, извинявам се! Простете ми! Нали, мухите така правят. Махват им с ръка. Прощават им. И наглостта продължава. И после пак и пак... Затова, само системата може да оправи нещата. Правила и процедури! Тогава мърдане няма. По еди кой си параграф, въз основа на факта, че мухата се е приземила на опасна зона са се случили съответните форсмажорни обстоятелства. Точка. Сетих се за вица, в който се разказва как един пилот се учил да кара самолет по правила и инструкции, публикувани в списанието „Направи си го сам“. Чете, вдига самолета, чете, снижава го, чете, набира се нагоре, наслаждава се на това, колко е добър в самообучението, чете, чете... и хоп! Точно в края на статията, със ситни букви: „Приземяването в следващия брой!“... Та, кацне ли ми пак, утрепвам я! По системата. Боже, пази системата! Молитви за здраве, радост и любов имаме! Не му е лесно и на Него!  Аз, за една муха - толкова терзания!... а ако наистина беше вампир!... Най - хубавото е, че на компютъра никога не му свършва мастилото.