Муха
Вампир!!...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!... С него, без него, явно - нищо не помага! Ни-що! Нищо! Няма такъв вампир... Наистина, почнах да се чудя... дали пък не е някакъв генно модифициран екземпляр?! Отвън да прилича на вампир, а иначе да си е най-обикновена змия с един зъб. Всъщност е чене! Защото си личи. Плътен е макияжа, но времето припкало, припкало навсякъде и нарисувало подводни светове. Вярно, на три месеца я опъва тази кожа...По-скоро я сменя. Змия тогава ще да е. Но и вампирът не е разпознаваем отведнъж. Храни се манипулативно и тайно, а ти се чудиш- къде ми отиде енергията?!!... Виж, змията си е змия! Съска и пълзи. Ясно, не е вампир. Змия е! Жалко за инвентара... Нищо де, може да потрябва... Но това не е просто змия, това е континентален тайпан! Казват й „свирепата змия“, макар че е едно спокойно и неагресивно влечуго. Обаче, приклещиш ли го, вкарва ти мощен невротоксин! Сто милиарда нервни клетки ти заминават за добро утро! Отровата й била полезна за оцеляването. За нейното оцеляване! Значи, майката Природа като те бележи и край!...Обаче, нещо не се връзва. Тайпанът живее далече от населените места... А случаят тук е съвсем човещинарски. Господ даже е излял благословията си и ние сме рекли - Амин, дай, Боже! И сега?! Въпросът е прост. Като всички естествени неща в живота. Какво се прави, когато ти кацне конска муха на динята? Махаш с ръце?! Правиш се, че не я забелязваш??... Или направо я размазваш! С един удар! Шляяяяп! Така де, какво прави на твоята диня или на челото ти... Вика, естествено! Вика, ела ме убий! То никога не е късно да убиеш една конска муха, ама пък и тя има право на живот, нали? И коя съм аз, че да я убивам. А и после друга ще дойде. Това с убийството решава проблема на ниво няма муха - няма проблем. Но не го решава генерално. Напротив. Създават се куп други проблеми. Например, ако не си убиец по природа, после ще ти тежи на съвестта. Ако разполагаш с излишна. А и тя свършва в един момент, съвестта имах предвид... А конските мухи – никога! И тогава? Динята! Знаех си... Сладко, сочно, червено, вкусно, узряло... Динята съдържа до деветдесет процента вода, точно колкото и човешкия мозък... И смуче ли, смуче. Добре, ама това е мойта диня. Може да е от стария модел. Със семки. И дебела кора. Но си е мойта диня. Сега вече има и без семки. И без глутен. И без мазнини. И без всичко правят вече... А моята... моята си е баш от някогашните. Тогава е логично. Мухата е стара, динята е стара, има някакво съвпадение на обстоятелствата. Единственото, което ме тревожи е, че динята е всичко, което имам. И ако ми кацне още веднъж, ще й видя сметката! Решила съм го! Ако ще да е от кралската конска порода. В крайна сметка, всичко се прощава. Ще кажа, извинявам се! Простете ми! Нали, мухите така правят. Махват им с ръка. Прощават им. И наглостта продължава. И после пак и пак... Затова, само системата може да оправи нещата. Правила и процедури! Тогава мърдане няма. По еди кой си параграф, въз основа на факта, че мухата се е приземила на опасна зона са се случили съответните форсмажорни обстоятелства. Точка. Сетих се за вица, в който се разказва как един пилот се учил да кара самолет по правила и инструкции, публикувани в списанието „Направи си го сам“. Чете, вдига самолета, чете, снижава го, чете, набира се нагоре, наслаждава се на това, колко е добър в самообучението, чете, чете... и хоп! Точно в края на статията, със ситни букви: „Приземяването в следващия брой!“... Та, кацне ли ми пак, утрепвам я! По системата. Боже, пази системата! Молитви за здраве, радост и любов имаме! Не му е лесно и на Него! Аз, за една муха - толкова терзания!... а ако наистина беше вампир!... Най - хубавото е, че на компютъра никога не му свършва мастилото.
Свързани произведения
Коментари
-
Гавраиле, "... цял живот чакаш до последния момент“, казва един от героите от пиесата "В очакване на Годо" на Самюел Бекет. "Моментът" ми се изля в тези 3 минути за четене. Радвам се, че съм те усмихнала. Благодаря за споделеното от теб!
-
Финес в хумора представен по невероятен начин.
-
Миночка, много ти благодаря! ...е, и на мухата да благодарим, нали тя ме вдъхнови
-
Елка, радвам се, че ти е харесал и сърдечно ти благодаря за коментара!
-
Ех, Лия, Лия...нямаш спирка.. Благодаря за коментарите, вдъхновението е живот!
Да, Наде и ако може перото да е от орел или най-много ( ) от пиле или петле... юрдечките са на привършване... Благодаря ти от сърце! -
Красе, те "мухите" си се въдят, бръмчат си...Важното е мастилото да не свършва.
-
Справила си се чудесно, Красимира и ми припомни нещо, което написах преди време... Мисля, че тук е най-доброто място, за да го поставя и е точно в смисъла на разказа ти...Приеми го, като коментар, отговарящ на вдъхновението ми от разказа ти. Нямам за вампир, но... Кой знае, може някой да ме вдъхнови и да напиша, някоя друга щуротия...
Мушичка - душичка
Една малка мушичка, с дребнава душичка,
бръмчеше и си играеше да сипва масло в огъня.
Надуваше хоботче, да се чува още, наливаше чевръсто,
но без да иска…капка от нечия сълза капна в разтопената гореща мазнина.
Пръсна,пукна и извря - и една вълна на мухата крилцата поля. -
Младен, Вили, Лия, Силвия... ще призная, че имах колебания относно това дали е хумор, сатира или сериозна забава и оставих разказа без категория... да се оправя сам. Сърдечно ви благодаря!!
-
Страхотно чувство за хумор и е винаги в целта. Това го забелязах и в друг твой разказ. Усеща се сладка пиперливост, толкова приятна, че удоволствието от прочита е пълно. Благодаря!
-
Все важни въпроси засягаш , но по забавен начин го правиш. Летим, летим, пък ни приземиш.
-
"...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!..." Още оттук ме спечели, ала краят е разбиващ... Смея се! Така е и за вица и за мухата и за четенето и...и най-важното - "не му свършва мастилото "... С удоволствие прочетох!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
