На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повече. И Търново е столица, ама стара, а това мухите го усещат, дори надрусани. Особено надрусани! Пуснах радиото и надух газ към София. Разбрала, че съм зает с друго, освен да я трепя, тя кацна на предното стъкло, току пред очите ми. И к' во, питам, опитваш се да ме дразниш, а? В отговор тя избъждя нещо, може би "да" на мухейски. Ти си една нищо и никаква муха, мога да те смачкам по всяко време, но не ми се занимава да бърша стъклото! На вас, мухите, целият ви живот се свежда до едно петно, а накрая, вместо тамян - препарат за прозорци!
Тя обидено се премести на ароматизатора.
Да не мислиш, продължих аз, че в София нямаме лепящи ленти, мухозол с удължено действие , или че говната ни са по- вкус ...