МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристигащи и заминаващи влакове, между които е и твоят. И тази разлика от един час между двете цифри ти наподобява мъничка хралупа, в която ей сега ще се промушиш, като в купе с мръсни перденца и пълни с фасове пепелници, където единствено можеш да почувстваш ласката на оная съвършена анонимност, способна да докара някои до изнемога и досадна бъбривост.
Но не и теб, втренчил поглед в прелитащите вече дървета и хълмове, полусрутени кантони и мръсни вади. Дори да скръстиш ръце, облегнат в ъгъла, със затворени очи и полюшващо се тяло, ще си пак един от всички тях, доверили се на железниците. Ако се правиш на заспал, това също няма да е подло спрямо останалите, понеже тази малка и простима неучтивост в ...