29.04.2008 г., 10:25

Мухата

1K 0 1
2 мин за четене

МУХАТА


Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристигащи и заминаващи влакове, между които е и твоят. И тази разлика от един час между двете цифри ти наподобява мъничка хралупа, в която ей сега ще се промушиш, като в купе с мръсни перденца и пълни с фасове пепелници, където единствено можеш да почувстваш ласката на оная съвършена анонимност, способна да докара някои до изнемога и досадна бъбривост.

Но не и теб, втренчил поглед в прелитащите вече дървета и хълмове, полусрутени кантони и мръсни вади. Дори да скръстиш ръце, облегнат в ъгъла, със затворени очи и полюшващо се тяло, ще си пак един от всички тях, доверили се на железниците. Ако се правиш на заспал, това също няма да е подло спрямо останалите, понеже тази малка и простима неучтивост винаги е била част от ритуала, който и без друго не ти предоставя голям избор. Докато не се появи оная досадна и шумна муха, която започва да стърже прозореца отвътре. Възможно е няколко минути да се правиш, че не я забелязваш, но в крайна сметка си длъжен поне да отвориш очи и чак след като й хвърлиш един убийствен поглед, с мълчаливото одобрение на всички останали, отново да потънеш в своя ъгъл. Но това не може да продължава дълго, понеже точно тогава започва голямото мърдане - пукане на схванати стави, прозявки, гледане на часовници, увиснал без отговор въпрос за името на малката гара, която току-що е прелетяла с двайсетината си керемиди, без някой да й обърне внимание.

Мухата още е върху стъклото и това означава, че непременно един от двамата седящи до вратата пътници колебливо се надига от мястото си и вече с единия крак във въздуха, едва запазвайки равновесие, обяснява, да, точно на теб, с красноречиво движение на палеца как да постъпиш с тази муха. В нечии очи виждаш погнуса, в други - мълчаливо поощрение, което ти възлага цялата отговорност.

Вече не е възможно никакво отстъпление и дилемата започва да те притиска в твоя ъгъл, където допреди малко си разполагал с още мъничко време, за което с разочарование и горчивина си спомняш, че си платил...

И жената, седяща срещу теб, отръсква от скута си с обратното на ръката някакви несъществуващи трохи.

Тогава можеш просто да дръпнеш рязко дръжката на оня прозорец и да я подържиш така, докато мухата намери спасителния процеп и се завърне в естествената си среда, подпомагайки извънредно крехкото екологическо равновесие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някои мухи стържат в душите ни, но само усещането за непознаване на вътрешният ни свят не ни дава позволение да ги изхвърлим от себе си....

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...