3 мин за четене
Ами мухльо! – ядосано мислеше тя, гледайки лицето му – Малко нещо сърцето и… На улицата паднал, моля ви се! Да я излага пред хората! Какво ще си рекат – тоя избягал от жена си, та да пукне на спокойствие… А за нея… Не могла да го задържи у дома… Поне да беше разведена, ами то… Ще рекат, че заради нея умрял..
Мърляч! 44 години не можа да издържи с нея! А тя как 65 изкара със себе си? Може, ама той като няма подход…
Сигурно се е оженил от интерес… Каква любов – ако я обичаше нямаше да я излага проснат на улицата…
И тия от погребалното бюро… Абе, другаде прибират мъртъвците, обработват ги, правят ги да приличат на хора – срещу съответното възнаграждение, а в тоя загубен град…
Маскирали го и го докарали за последен помен у дома й. В нейния дом! Утре ще трябва да проветрява, да изстиска поне три дезодоранта, да мине с парцала навред…
Ти остави, ами като се заредят от заранта приятелите и роднините му…
Що стъпки ще оставят върху хубавите плочи…
Таман ги изми днес за втори път и – звъннаха й, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse