Мухльо
Ами мухльо! – ядосано мислеше тя, гледайки лицето му – Малко нещо сърцето и… На улицата паднал, моля ви се! Да я излага пред хората! Какво ще си рекат – тоя избягал от жена си, та да пукне на спокойствие… А за нея… Не могла да го задържи у дома… Поне да беше разведена, ами то… Ще рекат, че заради нея умрял..
Мърляч! 44 години не можа да издържи с нея! А тя как 65 изкара със себе си? Може, ама той като няма подход…
Сигурно се е оженил от интерес… Каква любов – ако я обичаше нямаше да я излага проснат на улицата…
И тия от погребалното бюро… Абе, другаде прибират мъртъвците, обработват ги, правят ги да приличат на хора – срещу съответното възнаграждение, а в тоя загубен град…
Маскирали го и го докарали за последен помен у дома й. В нейния дом! Утре ще трябва да проветрява, да изстиска поне три дезодоранта, да мине с парцала навред…
Ти остави, ами като се заредят от заранта приятелите и роднините му…
Що стъпки ще оставят върху хубавите плочи…
Таман ги изми днес за втори път и – звъннаха й, карали мъртвия за последно у дома й. В нейния дом…
Дето хвърли толкова усилия да го накара пари да намери, да го построи, на две работи да се хване, с майстори и подобни да се разправя…
Ако не беше тя – никакъв дом нямаше тоя да построи… Мухльо! Дай му да си чете книжки и на работа да ходи, на тоя да помага, оня да насочва, заради трети да рискува…
Хората милионери станаха, той… Книжки чете, моля ви се…
И тя чете, вярно. Ето и сега е заседнала на… Коя беше? Абе, не е важно…
В семейството й книгите бяха на почит – подредени по размер и цвят в библиотеката, украсяващи хола, даващи знак, че тук живеят интелигентни аристократи…
Такива си бяха. Майка й – с цяло полувисше, партийна секретарка, баща й важен пост в общината…
Е, и двамата бяха от село, ама важното е, че апартаментът им беше в центъра на града. И се хранеха с хората от голямото добрутро – в стола на ОНС!
Оня мухльо не искаше да ходи на стол. По-сладко му било домашното готвене… Да, бе – ще седне тя да му готви! Да мие после чинии, да прибира отпадъци, да оправя нещо изцапано…
Знаеше от майка си – измиваш чиниите и ги прибираш в шкафа. Да не се виждат! Ама шкафът подгизвал, стелажът рухвал… Важното е да не ги виждат хората!
Така и с живота. Каквото и да става – вътре! У дома. Да не виждат хората, да не те обсъждат…
Е, ти трябва всичко да знаеш. Всичко! Случвало се е по два часа да обсъжда с приятелки как е синът на някоя, защо още не се е оженил, ама наистина ли пие, а къде смята да почва пак работа…
Но това е друго! Не е лично. Или поне не е нейно…
Часовникът? Леле, още 11 часа е…
Ама така – цяла нощ ли ще стои? Да, бе! Оня си лежи, не му пука, а тя да седи и го оплаква…
Нито едното, нито другото!
Ляга си, пък утре…
Ох, какво чистене я чака… Но поне тоя се маха. А върху изчистеното място… Ново – нейният живот, нейният дом, нейният мъж…
Абе, има време… Млада е още, тъкмо започна пенсия да получава…
Ще се намери някой истински мъжага на тия години…
И няма да е мухльо…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
най-вероятно има и такива жени, както има и мухльовци 
