„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и чак тогава започна да събира изпопадалите сливи в двете кофи. Тук, във вилната зона бе пълно с пустеещи имоти и необрани градини. Никога не влизаше в тях, събираше плодовете само под клоните, надвиснали над тесните улички. И то чак в началото на октомври, дни преди първите слани. Малко орехи, малко късни сливи за ракийка. Но най-много се радваше на разходките между обагрените в цветовете на есента градини. Тишината и галещото есенно слънчице бяха по-ценни от събраното. Все важни неща за човек, чийто живот също бе в годините на циганското лято.
- Крадем значи! - мощен женски глас прогърмя в тишината. Идваше от дървената виличка в имота със сливата.
- Ох, стреснахте ме! Ще ми докарате някой и ...