Музата Муза леко отвори очи. Всичко беше тихо и спокойно, но тя усети върл глад. Предишните емоции, запечатани на свитъците картини, все още се носеха във въздуха и дразнеха обонянието й , та тя с тихо бръмчене доприлетя до тях и започна да засища глада си. От повечето лъхаше ведро настроение и оптимизъм, несподелени мечти и тайно закодирани послания, но на най – горния рафт попадна на кубичния период на Зиги, който беше труден за сдъвкане и смилане. Даже попадна на квадратна черна дупка, която все още се не беше запълнила и Муза с усилие се отдалечи на безопасно разстояние, щеше да я глътне като едното нищо или като балончето на Пух, дето влизало като едното нищо в бурканчето от Мед. Гладът й попремина, та рутера се включи и заразпръсква вселенската положителна енергия, паяците затанцуваха по тавана и неочаквано се появи Домашният Дух под формата на мишка, пльосна се на пода под едно слънчево зайче и размаха крачка и опашка от удоволствие.

          Неочаквано се появи самият Творец и собственик на гаража, беше леко завеян, едното му ухо беше щръкнало от радост, ама другото – не особено. Приближи се до сандъчето със спомени, отвори кутия с череп и кости отгоре и надпис ‘Отрова’, и видя на дъното другия надпис ‘И ние със Смарти сме хора’, огледа се и започна радостно да бръмчи – ‘Бръм, бръм, бръм ... ‘, извади пачка парички от джоба и внимателно я сложи вътре. ‘Бръм, бръм, бръм ... ‘ ... ‘Бръм, бръм, бръм ... ‘ ... докато затваряше и скриваше кутията и така бръмчейки се приближи до Смарти, погали го по предния капак, изтри няколко точки от лявото огледало и продължи – ‘Смарти, Смартииии , ще бръмчим и ще летим, летим, летим , ... ама за сега само ти ще си летиш ...’ , после завъртя една ръчка на стената и Смарти се оказа на милиметри от тавана на гаража, окачен на няколко въженца. Както винаги му стана някакси интересно да му гледа трите гуми отдолу, но за сметка на това гаражът заприлича на творческо ателие с достатъчно място за трона (заедно с моделката), статива и необходимите десет квадратни метра празно пространство, които му бяха необходими по време на творческия процес – опитът го беше научил, че по време на еуфорията на рисуването и творенето му се изключваше пространствената ориентация и неконтролируемо ту тичаше да гледа статива с лупа, ту бягаше назад за да види дали цветните петна, наплескани на картината, отразяват формата и настроението му в съответствие с творческия му транс. Всъщност той не помнеше точно тези периоди по време, а впоследствие ги реставрираше въз основа на синините по себе си и обърнатите мебели и кутии. Да не забравяме, че в тези моменти случайните музи танцуваха заедно с него, подсказваха му стъпките, управляваха ръцете му, непрестанно наливайки адреналин и смирение в душата му.

          Днешният ден имаше Поръчка ! Трябваше да изрисува величествена картина на дъщерята на ... Зиги си погледна часовника, отюхка се, че не е емоционално готов, даже и си нямаше представа какво да рисува около нея , или върху нея , или ... замисли се за картините на Английската кралица ... или на Мария Антоанета... поръчителят искаше да постави тази картина в цял ръст на пролетния му частен бал за да смахне публиката и ... най накрая някой да започне да й бере гайлето и да си я вземе ... трябваше картината да излъчва достолепие, царственост, обещания за ... внушения за ... надежди за ... предупреждения за ... май най – подхождаше излъчването на Екатерина Велика, Зиги почти я нарисува наум, само на лицето имаше бяло облаче, след което изображението изведнъж изчезна и той изпадна в униние ... нямаше време .. не беше готов ...

... когато Муза кацна на рамото му ...

          И всичко си дойде на мястото! Наоблече работната си роба, тури си червеното нещо на врата ...  На вратата се потропа, той грабна една четка за тежест и ...и ... пропусна някаква девойка с наведена глава, забила око и нос в телефона си. Пътьом, без да поглежда промърмори нещо от сорта ...’ Зиги , ...да ме изтипосаш на картинка ... и по-бързо, че ... Инстаграм ... онлайн...’ . все пак тя хвърли един подозрителен поглед на ‘ателието’, и се настани на единствения стол .. тоест – Трона.

          Зиг зяпна от изненада, погледът му се омота в къдравите й къдрици, после се плъзна наляво и надясно за да обхване горното късо бяло нещо, транзит надолу да прескочи татуировката и бижуто за да стигне до панталона ... той така и не стигна до най - долу, тя вероятно ходеше на нещо, щото бързо прелетя край него, като физическа, умствена и емоционална вихрушка ... Мария Антоанета с нейната натруфена рокля и бижута също беше тотално отвята в небитието ... Зиг се вцепени, моделът си ровеше из телефона и само благодарение на намесата на музата Муза нещата все пак се раздвижиха, защото тя нервно подскачаше на рамото му и му мърмореше шещо в ухото ...

          Муза зяпна от изненада, погледът й се омота в къдравите й къдрици, после се плъзна наляво и надясно за да обхване горното късо бяло нещо, транзит надолу да прескочи татуировката и бижуто за да стигне до панталона ... От начало образът не беше много ясен, но постепенно тя започна да разпознава малките рогца, свенливо стърчащи между къдриците, елегантната черна опашка, сянката от дяволския тризъбец ... отново изпита онова чернодупчесто квадратно чувство на изсмукване.

          Моделката най – после вдигна глава от телефона, огледа се отново, въпросително се втренчи в твореца и учудено каза ..’ Какво чакаш, хайде рисувай’ ... после явно реши, че обстановката е достойна за сащисване на последователите си в нета, пробяга с пръстчета по екрана и рече – ‘На живо сме!’ и тръгна из ателието снимайки всичко по – интересно. Специално се спря на Твореца, зададе му някакви въпроси, на които Зиги само кимаше. ‘Скоро гледах на живо как една приятелка си лакираше ноктите, ама това тук е по – интересно..’ –говореше, не спирайки да вре телефона си в художествените такъми – ‘Коте, искам такава палитра и четка , четки, ей такива моливчета...’ нареждаше тя, докато на екрана на телефона й се кефеше някакъв квадратен, дума не обелваше докато си сръбваше бирата и гордо си пъчеше корема, а там на фланелката се четеше тежкарския надпис ZdrKoPr !

          Музата Муза се беше вкопчила в косата на Твореца, едвам се удържаше и с ужас гледаше как всички емоционални натрупвания бяха изсмуквани, като с прахосмукачка, от телефона й и потъваха някъде безславно в нета. Хеле моделката по едно време миряса и рече, че ще прати много много свои селфита, та майстора да я изтипоса така, че и тя да се хареса. Зиг се сепна, че няма смарт джаджа, на което тя порови из чантата и му подхвърли смарт кутийка ... ‘ Ам, аз този щях да го хвърлям, щото цветът му не ми пасва на маникюра – там ще ти ги пратя’ – фръцна се тя и излезе, щото имала соаре в мола и щяла да закъснее.

          Музата Муза тихо хлипаше на рамото на Твореца, времената й бяха отминали и , честно си призна, че току що беше срещнала новото поколение музи. Оплака си нерадостната съдба и ... Зиг вече физически я усети и ... нямаше думи за утешение, но все пак й каза, че около него имало сюрия деца от старомодните и че много ще й се зарадват ако ги запознае.

          А Зиг сериозно се замисли за художественото си поприще, защото явно старият вариант рисуване на картини си е изпял песента, самите моделки са прогресирали, нямат време и му скапват бизнеса с тези свои селфита. Картини ... рисуване ... ателиета ... къде по – просто е да се изтипосват колажи, нетът е пълен с програми за компилиране на ‘рисунки’ – copy – paste – edit – crop – shrink – resize – color adjust – rotate – expand - …туряш сканиран грандомански подпис, принтваш , мажеш дебел слой с безцветен лак – нащърбваш го да не лъщи, рамкираш и ... Те ти Мария Антоанета с лицето на моделката с размер 5 Х 3 метра

          Та такивамитиработи драги ми читателю, Муза е все още е някъде тук, всред нас и с радост ще се отзове на всяко старомодно повикване