- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренирай приятелчетата си и търси доброто в себе си! Виж Нелия, вземай пример от нея! Оставяме те в сигурни ръце.
Това бе последното, което чу, преди да потъне в трескав сън. Засънува група от скелети, които тракаха със зъби, после огромна печена риба ги помете като сламки и заваля бира. От дъждовната завеса се появи Нелия, гола и усмихната, като ангел. Хвана го за ръка и го поведе към втория етаж на хана. Отвори една врата. Стаята бе изпълнена с огромно легло. Нелия легна по гръб, погледна го в очите и прошепна: “Идваш ли?”...
... Събуди се, плувнал в пот. На челото му имаше пареща мокра кърпа, която сякаш приковаваше главата му с невероятна тежест и не можеше да помръдне. Смърдеше на конска тор. ...