На Гергьовден
„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае
Трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.“
Иван Вазов
Поклонникът пристигна в манастира на поклонение. Беше личен ден – Гергьовден! И поклонникът дойде да се помоли да му опрости Свети Георги греховете! Стоеше в молитвената зона и горещо се молеше вече два часа за някакви Истанбулски конвенции, Западни Балкани и разни такива.
Изведнъж се чу оглушителен гръм, разтърси целия манастир и една ослепителна светкавица блесна. Поклонникът се скри под амвона от страх.
- Помо-о-ощ! – чу се немощният му гласец. Обаче охраната беше далече и не можа да чуе, че ги вика.
Беше казал на широкоплещестите да стоят далече, че ще се моли.
- О, неразумни юроде, излез! – чу се гръмовен глас! Свети Георги стоеше в цялото си величие и
вдигнато копие. – Излез, неразумни, да видим що си вършил!
„Страшният съд“, помисли си Поклонникът!
- А-а, кой, аз! Те чичо и Ангела ми казваха така!
Замисли се Свети Георги, кой ли пък е чичо му? И кой Ангел е предателят, че да го съветва да върши такива неща…“Няма да е от нашите“, помисли той.
В това време Поклонникът се опита да звънне на чичо си. Даваше
свободно! Чак сега му стана ясно защо чичо му се наричаше Сам! Сам
трябваше да се оправя! „Това е, ако бяхме приели Истанбулската
конвенция, имаше начин…“
- Излизай, неразумни! – пак се чу гръмовният глас.
Изпод амвона се изтърколи една хлебарка и вдигна корем нагоре!
„Какви ми ги разправяха, че било ламя! Пък то…“, помисли си Свети Георги Победоносец и тръгна към България да присъства на всенародните тържества по повод изтребването на хлебарките, молците, колорадските бръмбари, скакалците и всички други вредители на родната природа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елка Тодорова Todos los derechos reservados
