„Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае
Трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.“
Иван Вазов
Поклонникът пристигна в манастира на поклонение. Беше личен ден – Гергьовден! И поклонникът дойде да се помоли да му опрости Свети Георги греховете! Стоеше в молитвената зона и горещо се молеше вече два часа за някакви Истанбулски конвенции, Западни Балкани и разни такива.
Изведнъж се чу оглушителен гръм, разтърси целия манастир и една ослепителна светкавица блесна. Поклонникът се скри под амвона от страх.
- Помо-о-ощ! – чу се немощният му гласец. Обаче охраната беше далече и не можа да чуе, че ги вика.
Беше казал на широкоплещестите да стоят далече, че ще се моли.
- О, неразумни юроде, излез! – чу се гръмовен глас! Свети Георги стоеше в цялото си величие и
вдигнато копие. – Излез, неразумни, да видим що си вършил!
„Страшният съд“, помисли си Поклонникът! ...