РАЗКРИВАНЕТО
Джон беше избирал внимателно тази планета. Искаше спокойно място, с хубава гледка и съседи, които не се бъркат в чуждите работи.
Сутрин излизаше на верандата с чаша кароит, нещо подобно на кафе, сядаше в удобния люлеещ стол, точно копие на антични модели и с това задачите му за деня приключваха.
Оставаше вглъбен с часове, заровен в спомени, не толкова спокойни, но вече далечни и мъгляви. Бе постигнал мир със себе си и това го караше да се гордее. Но знаеше, че нищо хубаво не продължава вечно. Затова правеше като котките, използваше момента, наслаждаваше му се изцяло и не мислеше за бъдещето. Чакаше го. Без да бърза.
Когато дойдоха, беше готов. Знаеше какво предстои, планетарните емисии не спираха да обясняват как могъщата корпорация е закупила Гаронт. Не, че това бе първата планета в актива им. Просто нямаше по-интересни новини.
Колата спря пред къщата, двама костюмари слязоха от нея и приближиха верандата с лъскави папки.
Добър ден! - поздравиха и искаха да минат на темат ...