Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се събрали?
- А бе, ти да не си паднал от Космоса?! Сега ще ваксинират един... Бе, да ти кажа и аз не знам, каков е, ама много врещи и вика, че щели да му вкарват роботи отзад... Всъщност не разбрах, отзад ли, отпред ли, ама щели да му ги вкарват.
- А тия шапчици, що ги носите?
- Яснооо... От Космоса си!!! Ти за Пандемията не си ли чувал, бе?
- Чувал съм, ама другите хора носят маски, пък вие шапчици.
- Разбрах... Знаех си го от началото... От Космоса си, щом не си чувал новите открития на Световната Заразна Организация. Уче'ните са открили, че Куровид 19 се разпространява от мозъка, чрез "мисли". Те, затуй задължиха да са носят тия шапчици. Отвътре са с метална мрежа и спират секакви мисли. То, като че ли някой в днешно време мисли!
Оставих човека и с лакти, бутайки се влязох сред тълпата. А отдалеч чувах, че някой квичи, като прасе, което го скопяват. Край мен се носеха всякакви възгласи:
- Дайте свобода на народа!!! Нека всеки сам се ваксинира, а не някакви набедени доктори да го бодат!
- Какво... Ще продължавате да ни изнасилвате ли? Малко ни е, че ни ръсите отгоре с вируси, ами сега и вътре ша ни ги вкарвате!
- Иска ме си, Бобчо... Иска ме си, Бобчо... Той не ни изнасилваше! Бащица наш!
- Дайте хляб и ваксини на хората!
... И всякакви такива.
Колкото наближавах към средата на сборището, толкова се усилваше квиченето. Накрая стигнах до сцената.
Няколко мъже държаха един пълничък човечец с почти гола глава, който се мяташе на всички посоки, а един в бяла престилка и с голяма спринцовка се мъчеше да го убоде.
Дебелият квичеше и припяваше:
- Ни щъ да ми вкарвате дяволи отзаааад!!! Ни ща тез роботи, ша ми изядът мозъкаааа...
Оня с бялата престилка го успокояваше:
- Спокойно бе, човек. Успокой се, ти нямаш мозък.
- Е, ко кат нямам, ама ДНК-то ми е с две спирали, ни щъ да ми заврирате трета!!!
Докторът излезе обаче тарикат и вика:
- Я глей... Глей, на оня му завреха ваксина.
Дебеличкият, докато се оглеждаше, другият с белата престилка му ръгна инжекцията.
- У бре!!! Ти, ко ми ръгна, чи мъ засърбе?
- Ни бой са, наноботи! Кат са размножат ша ти мини.
Тълпата роптаейки се разпръсна.
Тръгнах и аз по сергиите. Но не бях направил и две крачки, като изкочи един с шапчица и ми казва:
- Моля, вашият зелен сертификат! Пазарът е с площ 595 квадрата и трябва да имате сертификат.
- Ама, нали е открит пазар?!
- Открит, закрит, гледат са квадратни метри.
- И какъв е този зелен сертификат?
- Удостоверява, че сте печелил поне в три "предизвикателства", получил сте 235 звездички, 15 сърчица и сте любимец на редакционната колегия. Ако го нямате, плащате 30 лева и получавате временен такъв.
Извадих 30 лева, даде ми сертификата и се насочих към първата сергия, а на нея сложен надпис:
"Кастинг за участие в телевизия Зиг-Заг. Спечелилите получават 150лева. Загубилите плащат по толкоз."
Зад сергията седнало едно кльощаво брадато момченце и аз го питам:
- Какви са правилата за участие?
- Ами, са простички. Вие участвате да искате ли?
- Да.
- Кажете си имена три, запиша да ви.
Казвам му ги и го питам за правилата.
- Простички са много, Господине. Глътнете ще трябва, айфона си пред нас.
Погледнах го и не вярвах на ушите си.
- Вий с всичкия ли сте?!!! Как да си го глътна, като той е голям и не е за гълтане.
- Аз с всичкия отдавна съм си.
И за мой ужас кльощавият извади един телефон и го глътна.
После от корема му се разнесе звънене.
- Извинете!
Извади отнякъде един сифон от тия гъвкавите и сложи тънкия му край в ухото си, а решетката на корема.
- Кажи, Пипи...
От корема му се чу глас:
- Заги, в колко да дойда за предаването?...
- Хахаха, в девет бе, миличко... И да носиш си кастанетите, да щракаш... Ша пейм със Софка.
От корема се чу пак:
- Да си ми жив и здрав, че ма уреди, Красавецо мой... Бийб... Бийб... Бийб...
Веднага извадих 150 лева и му ги дадох.
- Ако искате, да гледам ви мога на чай срещу лева 40?
- Не благодаря.
- И скокове предлагаме с чадър от на Пазара покрива, за 60 лева само са.
Вече тичах към другата сергия.
Там един длъгнест мъж се беше качил на нея, пушеше цигара и си правеше селфита с телефона си, като от време на време се провикваше:
- 9:42 е, ако има желаещи срещу 50 лева, ще ги науча да пишат проза... 12:63 е... Срещу 70, ви научавам да пишете поезия...
Вадя аз 50 лева и казвам:
- Ще може ли един бърз курс по писане на проза?
- Не става тъй, Приятелю! Писането на проза е сложен и продължителен процес, в който накрая изтривате всичко, но... Ще се опитам в кратце, да ви дам основни стъпки.
Дългият от някъде извади един инвалиден стол и започна:
- Първо изнамирате удобен стол, или диван, или легло, или... Дори и на пода става, но ви трябват възглавнички. После се замисляте. Тук има опасност да заспите, но затова сте си взели два остри молива и листове хартия. Моливите са, за да се убождате с тях. После...
- Извинявайте, но по-накратко не може ли?
- Виж какво, Човече!!! От теб писател не става, затуй си намери друго занимание!
Прав беше човекът и аз отидох към другата сергия.
Там едно младо момиче стоеше с шал вързан на очите и пред него имаше надпис:
"Ако познаете думата, печелите пет сЪрми, ако ли не дължите 50 лева."
Викам си, най-накрая ще хапна нещо на този пазар:
- Госпожице, каква е думата?
Момичето започна да си върти главата, за да разбере къде съм.
- Точно срещу вас съм.
- Да не мислите, че съм сляпа... То, с какво ли да мислите?! Думата започва с Р и е с пет букви.
Без да се замислям изтърсих:
- Рачел.
Щото си бях гладен.
- Знаех си, че няма да познаете. За следващо предположение още 50 лева.
Подадох в ръката ѝ още 50 лева и казах:
- Ракла.
- Вижте какво, Господине! Вярно, че е добре да изкарам повече пари, но ми е съвестно да ви обирам така. По гласа ви разбирам, че сте простоватичък. Затова ще ви подскажа. Думата косвено включва и ад и Рай.
Те това, ме хвърли в оркестъра...
- Дайте да се спазарим. Давам ви 100 лева и ми казвате думата, а после ми давате две сарми.
- А бе, какво е това бе?! На тоя пазар е пълно само с мошеници... Хем да му кажа, хем и да плюска иска тарикатът!!! Добре де, ще ти я кажа, но за сърмите забрави! Думата е Радост.
- Ама тя е с шест букви.
- Пак ли се пазариш или кво!!! Безсрамие!!!
Дадох стоте лева и отидох на другата сергия.
Там беше седнала една женица, а пред нея надпис:
" Правя проклятия за Любов, само срещу 50 лева."
Следва продължение...
© Гедеон Todos los derechos reservados