Джипито ми погледна кръвните изследвания, направи ми ЕКГ, четвърт час попълва доста сръчно с нежните си ръчички нещо на компютъра си. После с непроницаема физиономия и монотонен глас, без грам чувство, ми каза, че трябва да туширам по възможност всякакви силни емоции, да ям по-здравословна храна и това, и това, и това...
Не искам да съм болен! Не, не, живее ми се! К'во пък. Нали съвсем скоро построиха ХиперМол под носа ми. Нищо, че ми закрива гледката към Витоша. Хубавото е, че има два етажа за био продукти. Влизам смело и пълня количката, движеща се сама до мен. Био прясно мляко за био кафето, био пържоли, био хляб от нещо си, био това, био онова и те ти - био техника. На празното пространство между щандовете се усмихва холограмата на едно прекрасно женско био създание, което може да говори, да чисти и най-важно - да готви перфектно и то био. Спазвайки препоръката на джипито си, се отправих към съответния щанд. На щанда ме посрещна едно също толкова прекрасно женско създание с още по- ...