Джипито ми погледна кръвните изследвания, направи ми ЕКГ, четвърт час попълва доста сръчно с нежните си ръчички нещо на компютъра си. После с непроницаема физиономия и монотонен глас, без грам чувство, ми каза, че трябва да туширам по възможност всякакви силни емоции, да ям по-здравословна храна  и това, и това, и това...

            Не искам да съм болен! Не, не, живее ми се! К'во пък. Нали съвсем скоро построиха ХиперМол под носа ми. Нищо, че ми закрива гледката към Витоша. Хубавото е, че има два етажа за био продукти. Влизам смело и пълня количката, движеща се сама до мен. Био прясно мляко за био кафето, био пържоли, био хляб от нещо си, био това, био онова и те ти - био техника. На празното пространство между щандовете се усмихва холограмата на едно прекрасно женско био създание, което може да говори, да чисти и най-важно - да готви перфектно и то био. Спазвайки препоръката на джипито си, се отправих към съответния щанд. На щанда ме посрещна едно също толкова прекрасно женско създание с още по-прекрасна био усмивка, уф това беше само за продуктите. Разтопен отвсякъде й казвам, че искам най-новия продукт - Ultra HD, като този на холограмата. Със същата разтапяща усмивка създанието застана до прозрачния екран, за да попълни формуляр, необходим за гаранцията.

            - Име? Фамилия, ЕГН?

            - ... 5699 - казвам запленен тотално.

            - Не, Вие нямате достъп - явно беше открила нещо в ЕГН-то ми - този продукт е само за биосъздания.

            Хм, играчки за играчките, великолепна идея! В силното си желание да си купя тази био чаровница се усмихнах и съвсем свойски, с възможно най-впечатляващия си тембър, заговорих

             - Ами, като се замисля - сутрин ставам точно в 06,55, баня, две бързи хапки, бързо кафе, а цигарата си я допушвам в колата на път за работа и пристигам точно в 08,55. От 12,00 до 12,30 - почивка за обяд, в 17,30 си тръгвам. Пътем вземам нещо за вечерта. Подготовка и в 19,00 включвам телевизора. Глътка ракийка, мезенце, глътка ракийка, мезенце... и докато си хапна пържолката, по новините вече са преброили всички трупове по света и у нас,  жертвите на вулкана и в кои точки на Земята се бият за демокрация. Вече в хоризонтално положение разбирам от филма, че американците и този път са победили извънземните. Оправям си леглото и след банята, точно в 22,30 съм в леглото. Сънят ме отнася, за да достави удоволствието  на будилника да ме събуди точно в 06,55 и... всичко отначало.

             Поглеждам с най-хитрата си усмивка момичето на щанда. Тя също ме гледа с перфектната си усмивка, все едно, че още говоря за дневния си режим.

            - Значи се побирам в категорията Робот и все още си мисля, че съм био - казвам уверено.

            - Разбирам старанието Ви - перфектната й усмивка блести с космическа лъчезарност, но не зная защо, с нещо ми напомни джипито - грижите, които полагаме за вас са най-добрите, защото все пак сте защитени…

като изчезващ вид...