Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха. После се прозяха, почесаха се, сложиха пухкавите си пантофки, и като измиха лицето и зъбите си, се затътриха надолу към кухнята в двуетажната си къща с басейн и огромен трамплин за децата.
Питър направи кафе, изпържи яйца с бекон и наля портокалов сок в две чаши от кофообразната пластмасова бутилка, която обичаше. Линдзи сложи във фурната замразените кроасанчета за закуска на децата. Обедът – то се знае – в училище. Днес менюто предлагаше чийзбургер с картофки, а на Оливър и Аби само това им дай.
Изпиха кафето си. Питър пусна новините. Нищо ново или интересно. Байдън и масово убийство. Загаси го. Пусна радиото. Знаеше, че в 6:53 пускаха любимия му Блейк Шелтън. Стрелката отмери 6:53. В радиото зазвуча Блейк Шелтън. Питър се усмихна. Времето беше хубаво и топло. Както винаги.
Децата станаха в 7:20. Облякоха се. Прозяха се. Почесаха се. Сложиха пухкавите си панто ...