Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха. После се прозяха, почесаха се, сложиха пухкавите си пантофки, и като измиха лицето и зъбите си, се затътриха надолу към кухнята в двуетажната си къща с басейн и огромен трамплин за децата.

Питър направи кафе, изпържи яйца с бекон и наля портокалов сок в две чаши от кофообразната пластмасова бутилка, която обичаше. Линдзи сложи във фурната замразените кроасанчета за закуска на децата. Обедът – то се знае – в училище. Днес менюто предлагаше чийзбургер с картофки, а на Оливър и Аби само това им дай.

Изпиха кафето си. Питър пусна новините. Нищо ново или интересно. Байдън и масово убийство. Загаси го. Пусна радиото. Знаеше, че в 6:53 пускаха любимия му Блейк Шелтън. Стрелката отмери 6:53. В радиото зазвуча Блейк Шелтън. Питър се усмихна. Времето беше хубаво и топло. Както винаги.

Децата станаха в 7:20. Облякоха се. Прозяха се. Почесаха се. Сложиха пухкавите си пантофки. Измиха лицето и зъбите си и се затътриха в кухнята при родителите си.

Оливър сложи домашните си в чантичката си, Аби сложи обеда си в чантичката си. Аби сложи домашното си в чантичката, Оливър сложи обеда си в чантичката.

Печката звънна. Кроасаните бяха готови. Линдзи извади прекрасни детски чинийки декорирани със героите на Спайдърмен и Моана, върху които сложи кроасаните. След това взе ягоди и шоколадов и сметанов спрей. Отгоре пръсна шоколадови пръчици. Така чинийките им изглеждаха красиви.

Децата изядоха кроасаните и ги отопиха в шоколада и сметаната. Ягодите оставиха. След това се качиха на втория етаж. Сресаха се. Привързаха косите си и слязоха долу, за да се обуят. Г-н Уилямс се облече също. Мама работеше вкъщи.

Питър винаги ги караше на училище. Той позатегна вратовръзката си, погледна часовника си и изчака две минути, за да тръгне в точния час за тръгване.

В 8:10 излязоха и поеха с джипа. Училището се намираше на две минути път. По пътя Питър видя пушещ господин и като се възмути, си помисли: – „Какви ли не отрепки се движат тук, а кварталът е толкова скъп! За какво плащам?“.

В 8:13 паркираха пред училището. В 8:15 децата влязоха в класните стаи. Днес 6-годишната Аби трябваше да нарисува изражението на весел човек. Аби нарисува кръг с две точки за очи и полегнало „с“. Класната пък на осемгодишния Оливър ги учеше как да контролират емоциите си.

Питър работи. Линдзи работи. Питър взе децата си от училище. Уилямс поръчаха пица, защото бяха много уморени. Децата ядоха и заспаха в 8. Както винаги.

Мама и татко Уилямс погледаха новините, но нямаше нищо интересно. Само войни и наводнения. Загасиха го и пуснаха радиото. Вече не звучеше Блейк Шелтън. Загасиха го. Очите им бяха натежали. Легнаха да спят. Заспаха.

Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха...

Край