Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но бавно с годините губи смисъла си, когато коренът няма почва за развитие...
Почти всяко човешко същество на този свят има нещо свято, към което да се върне. Да докосне в спомените си бурното детство, да поплаче върху рамото на старата си майка или баща. Да почувства закрилата на близките си дори и без оказана помощ. Да милее за схлупената си бащина стряха и един ден в своя живот да продължи тази многогодишна традиция.
Защо ли все се чудя как ли би изглеждал животът ми от тази гледна точка? Вероятно защото никога няма да разбера.
Боли ме да осъзнавам, че моето начало ще бъде едно продължение за моето поколение. Тая надежда, че то ще изгради бъдещето си различно от моето. Но...
Началото не винаги ...