Началото...
Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но бавно с годините губи смисъла си, когато коренът няма почва за развитие...
Почти всяко човешко същество на този свят има нещо свято, към което да се върне. Да докосне в спомените си бурното детство, да поплаче върху рамото на старата си майка или баща. Да почувства закрилата на близките си дори и без оказана помощ. Да милее за схлупената си бащина стряха и един ден в своя живот да продължи тази многогодишна традиция.
Защо ли все се чудя как ли би изглеждал животът ми от тази гледна точка? Вероятно защото никога няма да разбера.
Боли ме да осъзнавам, че моето начало ще бъде едно продължение за моето поколение. Тая надежда, че то ще изгради бъдещето си различно от моето. Но...
Началото не винаги е хубаво. Често непознатото предизвиква страх и след възприемането му се губи страха. Разбира се, когато това начало е постоянно, тогава и страхът е постоянен. А да живее човек в страх, често означава да развие лоши качества във себе си. Не искам да бъда лош човек.
Боря се и преоткривам, че някой начала могат да бъдат полезни. Водят до усъвършенстване. Развиват един енергичен процес, с който рано или късно се свиква. Но със страха никой не свиква. Живееш го и те преследва постоянно.
Надявам се един ден, когато дойте краят (защото той винаги идва), да бъде просто край. Нека го видя като такъв, а не като начало. Защото, вярвайте ми, началото може да бъде много изтощително. В живота не определям годините си като реално време, а като началата, които нямат свършване. Всъщност, ако за някой съм дете, за себе си съм столетник...
П.П. Беше ми приятно да споделя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
